|
И така след 4 слънчеви и чудесни дни напразно очакване на вятър на Платото, в събота 12.01.2008 тръгнахме доста рано от помията София. Излизайки на Платото - веднага премерихме - 6м/с постоянен вятър - и почти бегом стигнахме до мястото. Този ден се очертаваше сериозна група и хубав вятър. Бяхме Меги, Серго, Краси, аз, Тошо, Мишо, Ботьо, Сирма, Емо, Ачо, Наталия, Иван, Ясен, Коня и още няколко човека...
Светкавично опънахме и тръгнахме, но вятъра постепенно започна да отслабва. Терена беше гаден, фирнован и твърд, с неравности и на слабия вятър си беше направо мъка. Може би след час съвсем се загуби но предположих че това е обедното замиране на вятъра и с помощта на няколко порива се качих по-нагоре и с вдигнато крило и слабо движение започнах да чакам. Жирафа дойде и той при мен и по едно време вятъра излезе отново. Намерихме едно място с девствен сняг и пудра около 40 см и започнахме да ореме ;). Ако Пингвина беше с нас щеше да стане най-яката картофена нива... По едно време Серго слезе при другите малко да почине а аз продължих с карането... Имах още малко и вече нямаше да остане пудра на това място. Доста се уморих и тъкмо си мислех че и аз ще тръгвам надолу се качих още малко нагоре и какво да видя: над мен имаше още един страхотен терен около 500м дълъг на 300м широк. Седнах в снега гладен, ожаднял - нямаше как да продължа да си карам по новия терен - храната и водата бяха долу - карах от 4 часа. Тръгнах отново и за мой късмет по пътеката която водеше нагоре усетих позната конска воня и като се огледах видях позната осанка на Коня (б.а. Коня е Пепи Кончето, герой от морето и Waimea, Hawwai), който нещо се хилеше. Стигнах залитайки до него с кайта и след обичайните обиди го попитах дали има ХРАНА. Веднага предложи шоколад и вафла - избрах вафлата и след малко вече я поглъщах жадно. По това време зад мен чух плющене на крило и се обърнах и какво да видя. Един екстремист на около 65 години със уиндсърф платно и ски цепеше през пудрата. Заговорихме се - страшен образ. Мнението му беше че вероятно ще минават на нашия вариант...
Ясно беше че на новия терен няма да му се размине и го почнах. След малко и Жирафа се качи да помага и за около час го привършихме.
Тръгнахме надолу към другите. Като спрях и си свалих дъската - едвам се държах на краката си. Показахме малко на Краси и на Ванката, след това преди да се стъмни дойдоха и Ачо и Наталия....
Пътят на обратно беше тежък - вятъра утихна и не можахме да се върнем с кайтовете...
Всички снимки са във фотогалерията.
|
